Здравейте! Това е история за един край, сякаш забравен от Бога. Хората са загубили вярата, която последна си отива и оставят душите си на дявола. Тук царуват огорчеността и отчаянието. Младите и хората на средна възраст масово напускат...

На нея казвам приятни сънища-
нека тя сънува.
Аз пък буден ще стоя

Синьо! Цветът на небесата,
цветът на нейните очи.
Той ме кара да забравям самотата,

Тялото е само обвивка, обвиваща нашата душа.
Дори и да искаме не можем да направим някои неща.
Разумът пък е това, което уж крепи ни,

Почукване.Хм, зная че е тя.
Затварям очи.Красота.
Влиза.Сексапилна е всяка стъпка.