Никола Станиславов

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.02.2017 16:49 - Vol.6

Автор: nikolastanislavovv Категория: Поезия

Прочетен: 424 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.02.2017 19:31

Тялото е само обвивка, обвиваща нашата душа.
Дори и да искаме не можем да направим някои неща.
Разумът пък е това, което уж крепи ни,
но са свързани във нас- неразделими.
Моят свят гори и го пламъци обгръщат,
а тялото лежи си и леко се клатушка.
Мисълта крещи и вика. Тялото не чува-
бледен сън сънува и тихо то бълнува.
Как в едно отново.. заедно.. в синхрон,
ще заработят те с нормален тон.
И мисля аз, че изход има от този порочен кръг,
тъй както истината изминава бързо своя път.

Нагоре